Превеждайки за БНТ гала-вечерта на променадните концерти в Лондон, 2011 (Last Night of the Proms), имах въможност да поразсъждавам относно превода на заглавия на произведения, които представляват в едан или друга степен предизвикателство за преводача. Доколкото последният не бива безпрекословно да се доверява на оригинала, нито сляпо да следва традицията, по-долу са изложени 10 интересни заглавия и аргументите за избора на определен превод.
1. сър Питър Максуел Дейвис. Musica Benevolens.
Превод: „Музика беневоленс“.
Произведението е ново. Доколкото заглавието е на латински и следва да бъде изговорено, а не изписано, то е предпочетена транслитерация наместо превод. В полза на същата говорят фактите, че заглавието се състои само от две думи, първата от които е напълно позната в българския език, а смисълът на втората е достъпен за разбиране. Считаме, че евентуален опит да се преведе benevolens не би бил удачен, тъй като еквивалентната дума „благотворителна“ има твърде честа ежедневна употреба, несъответстваща на употребимостта на латинския оригинал, а по-абстрактен превод, базиран на идеята на произведението (като напр. „Възхвала на благотворителността“) би бил твърде дълъг и тромав.
2. Фредерик Шопен. Grand Polonaise.
Превод: “Полонез за пиано и оркестър”.
Доколкото „Голям полонез“ не е използван музикален термин у нас за описание на разширената форма на този танц, то е предпочетен по-описателен превод, в който думите „… и оркестър“ подсказват по-разгъната форма на творбата в сравнение със салонния танц, от който произлиза.
3. Бенджамин Бритън. Variations and Fugue on a Theme of Purcell.
Превод: “Вариации върху тема от Хенри Пърсел”
Оригиналното заглавие на композицията е “Пътеводител из оркестъра за юноши” с подзаглавие “Вариация и фуга по тема от Пърсел”. У нас обаче подзаглавието е добило повече популярност, затова е използвано във вида, в който е известно.
4. Ричард Роджърс. Sound of Music. Climb Every Mountain.
Превод: “Звукът на музиката. Навръх планината”.
Макар и неблагозвучно, запазено е заглавието във вида, в който се среща у нас (мюзикълът никога не е поставян у нас на сцена, а екранизацията, ако изобщо е показвана, то само по телевизия). Един по правилен превод би бил в посока, например, „Гласът на музиката“, но неговото налагане изисква цялостно присъствие на творбата. Песента няма свое утвърдено заглавие у нас, затова е използван поетичен превод на английския оригинал.
5. Ричард Роджърс. The Carousel. You’ll Never Walk Alone.
Прево: “Въртележката. Не ще останеш нивга сам”
Мюзикълът не е познат у нас, затова заглавието е преведено според английския оригинал. Песента също не е позната у нас „официално“, макар да е известна на не малко хора с английското си име – както поради записите й от поп-групи (напр., Garry and the Pacemakers), така и поради факта, че е неофициален химн на популярни футболни клубове, сред които най-именит е „Ливърпул“. Тъй като заглавието следва да бъде произнесено, а не изписано (където английският текст би бил по-уместен), използван е поетичен превод по смисъл.
6. Едуард Елгар. March of Pomp and Circumstance. Land of Hope and Glory.
Превод: “Тържествени и церемониални маршове. Земя на слава и надежда”.
Спрямо буквалния превод на английското заглавие, „Земя на надежда и слава“ е предпочетен вариант с размяна местата на втората и третата думи, който има предимството на по-добра ритмика (по-дългата дума остава накрая) и е по-благозвучен (избягва сдвояването на сричката „на“ в „Земя на надежда…“). Второто съображение обяснява и избора на „Земя“ пред „Страна“ като първа дума в заглавието, за да се избегне съвсем неблагозвучната тройна сричка „на“ – „Страна на надежда…“
7. Томас Арн. Rule, Britannia!
Превод: “Владей, Британия, вълните!”
Спрямо буквалния превод на английското заглавие, „Владей, Британия“ е предпочетен разширен вариант, базиращ се на първата строфа от припева, „Владей, Британия, вълните!“. Разширеният вариант избягва смисловата незавършеност (глагол „владей“ без пояснение какво), а повтарянето на звукосъчетанията „в-л“ в началото на първата и последната думи придава ритмика на изказа. За отбелязване е, че същият подход е използван и в руския превод на заглавието.
8. Хюбърт Пери. Jerusalem.
Превод: “Иерусалим”.
Следвайки съдържанието на стиховете (в които лайтмотив е небесният град Иерусалим), вместо изписване с името на географското място „Йерусалим“ (отговарящо на правилата на българския правопис) е възприето изписване съобразно приетото в църковната книжнина (макар и отлично от официалния правопис) – вж., напр., Откровение, 21:2.
9. Томас Арн. God Save the Queen.
Превод: “Боже, царя пази”.
Заглавието на песента е дадено в приетата у нас форма „царя“. Намираме тази форма за по-уместна от буквалния превод „краля“, защото песента е известна с този си превод и у нас, и при други южни/източни славяни (напр., същата дума е предпочетена и в руския превод, известен още от 19 век). Същевременно, заглавието не бива да се бърка с „Боже, царя ни пази“, която е различна песен с автентична българска музика и текст (семеен химн на царското семейство). По повод избора на повелителната фомра “пази”, то е защото формата “храни” (в смисъл “съхрани, запази”), макар и по-старинна, е изгубила употреба, а и би могла да се възприеме като русизъм. По повод факта, че когато британският престол се заема от жена, думата „king“ се замества с „,queen“ считаме, че подобна замяна в българския превод би била неудачна заради значителното удължаване на думата (4 срички вместо 2), което освен неблагозвучно би звучало и твърде непривично.
10. Traditional. Auld Lang Syne.
Превод: “За старата любов”, народна песен
Заглавието е поставено по популярния кавър на група „Тоника“. Българският им текст следва в значителна степен и смислово, и буквално оригинала на Робърт Бърнс, което ни дава достатъчно основание да поставим техния превод на припева като българско заглавие.