Един ден до… всичко, за което си мечтаеш: бунт, кръв, власт, мъст, любов, пари… финалът на първо действие е какофонично-симфоничен микс от темите на всеки от основинте герои: Козет, Мариус, Валжан, Жавер, Тенардие, студентите. Труден за схващане на първо чуване, той превръща слушателя в tabula rasa, на която всеки персонаж излива своите мечти и трепети; в рамо, на което всеки желаещ да поплаче (резервни подплънки, anybody?) или дори в кошче за душевни отпадъци (според гледната точка). Въпреки това, хаосът е добре оркестриран и при сполучливо изпълнение служи за отличен десерт на първата част и още по-отличво въведение към антракта. Ето го, изпълнен на юбилейния концерт за 10-тата годишнина на мюзикъла (1995 г.):
ВАЛЖАН
Остава ни ден – как променя живота,
и всеки ден води към своя Голгота,
и сенки пълзят, и призракът иде –
който дошъл е, пак ще отиде.
МАРИУС
Без тебе “утре” няма веч,
как ще живеем разделени?
А ти ще бъдеш тъй далеч –
сами два свята, две вселени.
ЕПОНИН
Остава ден и те са двама,
а аз – без него, без мечтите…
А всичко бих му дала, само
да бе погледнал ме в очите.
МАРИУС, КОЗЕТ
Вечно ли е нашето слово?
Ще се срещнем ли отново?
Тежки думи от олово…
АНЖОРЛАС
Остава ден и буря пее,
виж барикадите в захлас.
Свободно знамето се вее,
ти ще застанеш ли до нас?
МАРИУС
Дали след нея да поема?
Или оръжие да взема?
Съдбата дава и отнема!
ЖАВЕР
Революция настава, всеки гледа да е пръв.
на студенти-абсолвенти знаем как се пуска кръв!
ТЕНАРДИЕ, МАДАМ ТЕНАРДИЕ
Тичат като луди, същи-побеснели,
всеки ти разправя врели-некипели.
Пушечно месо е, хората са плява,
важно е накрая жив дали остава.
СТУДЕНТИ
Остава ден – ний сме готови
и хората ще бъдат равни,
искри зората с краски нови,
напред към подвизите славни!
Развейте флаг на свободата
и хората ще бъдат равни,
за нов живот зори зората,
напред към подвизите славни!
…
ВСИЧКИ
Остава ден – не ще се каем,
животът е учител строг.
Остава ден и ще узнаем
какво ни е приготвил Бог!