Всяко франкофонче, даже и най-малкото, знае песничката за моста на Авиньон. Друго си е обаче да го видиш на живо, да се разходиш по него… и да откриеш, че за пет века и мостът, и песничката са се променили значително.
Мостът на Сен Бенезе (както е официалното му име) е построен през 14 в. над внушителната река Рон на мястото на по-стар мост от 12 в., разрушен век по-късно по време на Албигойския кръстоносен поход.
По онова време реката е своеобразна граница между южната френска провинция Окситания и папската държава Авиньон; на единия бряг се издига заплашителната кула на Филип IV, на другия – бляскавите куполи на папския дворец. През 14 в. папският престол се премества за почти столетие в Авиньон и това слага началото на строителството на моста.
Интересно за моста е, че той не е построен под прав ъгъл на брега, а е насочен под ъгъл към близък остров на реката, като по този начин дължината му е била намалена. Впрочем, това не успяло да го спаси през вековете – честите наводнения на Рон редовно събаряли по някоя от арките му; след връщането на папите в Рим и постепенния упадък на региона нямало вече кой да поддържа моста и през 17 в. поредното голямо наводнени окончателно го отнесло – с изключене на четирите арки най-близо до брега, които стоят и до днес.
А песничката? Самият факт, че за моста е съчинена песен, показва огромното значение, което е имал за бита на хората. Най-старият известен текст е от 15 век, а най-старата запазена публикация на мелодията е от същата епоха. Учудващо за нас, но съвсем нормално за времето си, в него текст всички са танцували не “на моста”, а “под моста” на Авиньон (sous le pont…); мостът е бил скъпо съоръжение и стъпването на него със сигурност не е било по джоба на всеки селянин. Също толкова интересно е да научим, че в старинния текст под моста са танцували не просто “всички”, а “целият свят” (tout le monde y dance, dance)…
