Да стигнеш Рим и да не видиш… вярно, че папата (и “Св. Петър”) са сред най-търсените във Вечния град, но със сигурност в Рим има още нещо, с което никой друг град не може да се похвали: фонтаните.
Още отпреди времето на Империята водата е била в центъра на градския живот, а фонтаните са били символ на нейното изобилие и достъпност (някои водопроводи на по две хиляди години още работят, а до преди по-малко от век са били съществен фактор в отделни райони на града). Освен, че поставил човека в центъра на мирозданието, Ренесансът има и втора, не по-малка заслуга – върнал там и водата на Рим. Верен на преоткритите традиции, бароковият Рим избухнал с феерия от водни струи.
Възстановените през 17-18 в. акведукти дали на скулптурите безценната възможност да рисуват с най-нетрайния елемент – водата. Един от най-големите майстори на бароковия Рим се възползвал от това (и от парите на своя покровител, кардинал Барберини) с пълна сила: Джан Лоренцо Бернини. Два от трите пищни фонтана на “Пиаца навона” са негово дело – “Нептун” и, разбира се, шедьовърът “Четирите реки”. Последният крие и палава закачка към основния му конкурент, Франческо Боромини: една от фигурите на реките е заслонила погледа си с вдигната ръка… за да не вижда фасадата на съседната църква, построена от Боромини (която Бернини считал за грозна и зле построена, а-ха да падне).
Шествието на Бернини продължава с прочутия фонтан-ладия на площад Испания, току-под знаменитото стълбище (за чиято основа е използван голям римски саркофаг); недалеч се издига един негов Тритон, все така дискретно декориран с каменна пчела – символа на фамилия Барберини.
Впрочем, съвременниците му не са оставали по-назад; на хълма Квиринал се намира едно от най-зрелищните кръстовища в Рим, опасано от четири извити фасади, всяка с фонтан в основата си. Поне три от тях са дело на скулптур с красноречивата фамилия Фонтана, а последният, вероятно, на не по-малко известия Пиетро да Кортона.
Разбира се, всяка разходка край фонтаните на Рим неизбежно стига до един от тях. До Фонтана с главна буква. Още в началото на 50-те той попада в кадър на “Римски ваканции” на Уилям Уайлър заедно с бляскавите за времето си Грегъри Пек и Одри Хепбърн. Няколко години по-късно не толкова известният “Три монети във фонтана”, поставя (под звучния глас на Франк Синатра, пеещ едноименната песен) началото на традицията да хвърлиш в него монета, за да се върнеш някой ден в Рим. Голямата му слава обаче идва в началото на шейсетте, когато при нощните снимки на “Сладък живот” Федерико Фелини вкарва Марчело Мастрояни и Анита Екберг във водата на фонтана “Треви”… и останалото е история.
Като световна столица на фонтаните, Рим може да са похвали с още поне дузина интересни творби; третият фонтан на “Пиаца навона” също заслужава внимание, както и по-малките такива, разпръснати из града – от “Пиаца дел пополо” и парка на Вила Боргезе до двореца Квиринал.
