Красиво е да си имаш висок и стръмен чукар в сърцето на града. Така и в Грац, така е и в Тбилиси. Трябва да си обаче голям фукльо, за да си имаш няколко – но Залцбург не е случаен град и стръмният Капуцинерберг от “новата” страна на стария град отлично се вписва в бароковия му чар.
Големият зелен хълм на десния бряг на река Залц води името си от манастир-крепост, издигащ се в най-високата му част. Основан е от ордена на братята-минорити (францисканци), и по-точно от неговия клон на капуцините – откъдето и целият хълм е получил името си.
И ако срещуположният хълм на крепостта Хоезалцбург отдавна е “усвоен” напълно, то Капуцинерберг е съумял да запази природата си почти непокътната. Освен манастира на върха и още един в подножието му, почти целият е покрит с гъста вековна гора, прорязана единствено от една алея и няколко пътеки.
Интересното му разположение, от една страна край реката Залц, а от друга – край града, позволява на изкачващия се по хълма да се наслади на прекрасни гледки към целия Залцбург. Мирадор от страната на реката предлага отличен изглед към калето над града, както и към бенидиктинския манастир под него (познат на всички, обичащи The Sound of Music). Укреплението в най-високата му част пък дава пълен обзор към десния бряг на реката, от градините и двореца “Мирабел” чак до равнините на север.
Впрочем, Капуцинерберг изкушава не само с чист въздух и гледки; някогашната крепост отгоре му е намерила ново призвание под формата на ресторант с симпатичната и засищаща алпийска кухня.
