На Черно Море му върви. Влажният и по-топъл въздух около бреговете му позволява създаването на пищни ботанически градини, каквито континенталният иначе климат никак не толерира. А когато към него се добавят търпение и мисъл в дългосрочен хоризонт, от тях се раждат прекрасни места – като това в Батуми.
Стръмните брегове край морето имат съществено значение за добрата климатична среда. Точно както високите чукари по южното крайбрежие на Крим (като Ай-Петри) “изцеждат” облаците и създават подходящи условия за великолепието на Никитский сад, така и планините на западна Грузия превръщат района на Батуми в най-влажната зона по цялото черноморско крайбрежие.
Богатството на ботаническия парк в Батуми не е толкова в разнообразието (което никак не е малко), колкото в огромната му площ (която всъщност и скрива разнообразието); пълно обхождане изглежда трудна задача дори за един цял ден. Разположен на каскада от хълмове край брега, в него непрестанно се редуват и преплитат синьото на морето и зеленото на дърветата. Създаден с труда на поколения природолюбители (някои дори погребани на територията на парка), той използва най-голямото си предимство – размерът – за да разгърне цялостни ландшафтни комплекси от различни географски зони. Субтропическа гора? Да. Бананови палми? Моля. Японски градини? Разбира се. А на съседния хълм – брезови насаждения, след тях – иглолистни масиви и храстовидни полета от иначе далечния север. Така неусетно приятната разходка из крайморския парк се превръща не само в пътешествие по далечни земи, а, предвид достолепната възраст на някои експонати, дори ни пренася в едно друго време.