В центъра на Рим, току между piazza Navona и Campo dei fiori се издига една от най-красивите църкви в града – огромната барокова “Св. Андрей”. А понеже Рим е голям и църкви в него много, често храмовете получават допълнително име, показващо къде по-точно се намира; така този “Св. Андрей” има указанието “в долината” – сигурно защото се намира близо до Тибър, което си е “долу” от който и от седемте римски хълма да го гледаш.
Църквата е не само сред най-големите, и но и сред най-красивите в Рим. Построена в разцвета на барока, тя радва окото с изобилие от красиви картини и пластики. Куполът на “Св Андрей” е един от най-големите в града, преливащ в четири забележителни пандантифа. Отделно внимание заслужава и богато изписаният таван. Макар и голяма, църквата не изглежда тромава; особеният й чар изпъква късно вечер, когато пространствата в нея опустяват, светлините стават приглушени, а в някой параклис тихият глас на свещеник реди молитви.
Храмът е толкова известен в Рим, че неволно засенчва всички останали, посветени на същия апостол. Когато либретистът на Пучини готви текстовете на “Тоска” и прочита в литературния първоизточник (пиеса от началото на 19 в.), че избягалият от замъка Sant’Angelo герой намира убежище в Sant’Andrea, поетът автоматично приема това да е Sant’Adrea della valle… и греши. (В пиесата църквата-убежище е малката Sant’Andrea al Quirinale на великия Джанлоренцо Бернини; тя се намира доста по-далеч, съответно, има по-малка вероятност беглецът да бъде намерен в нея, вместо в големия “Св. Андрей”, разположен на 5 минути ходом от замъка. В допълнение, Марио Каварадоси живее във вила в полята до църквата, а всичко около Sant’Andrea della valle е било застроено много векове преди това – за разлика от хълма Квиринал, където и до днес първоначалният облик е запазена в малка градина).
