Една от най-импозантните църкви на Цюрих и може би най-лесният за разпознаване негов символ, “Гросмюнстер” (“големият манастир”) съчетава в себе си романска архитектура, протестантска сдържаност и две великолепни кули.
“Гросмюнстер” води началото си от 11-12 в., когато е построена основната част на храма. Далеч от зараждащата се в Западна Европа готика, тя следва традиционния, изпитан романски стил: дебели стени, малко светлина и пестелива украса. Според легендите, лично Карл Велики заръчал на това място да се построи храм, а “Гросмюнстер” станал негов наследник. Вярно или не, криптата подсказва кога е започнал градежът поне на настоящата постройка.
През 15 в. църквата се сдобива с най-голямото си украшение: двете чудесни високи кули, увенчани през 19 в. със заострени кубета (не всички са били във възторг, впрочем; Вагнер, например, ги сравнявал с две солници). Тя е също така място, където са погребани светците Феликс и Регула, считани за покровители на Цюрих (да, за римляните днешен Цюрих съвсем не е бил непознато място).
Дали и колко красива е била църквата тогава не ни е писано да разберем, защото през 1520 г. настъпва генерална промяна: Цвингли провъзгласява именно в нея идването на Реформацията, с което пък си отива голяма част от евентуалната вътрешна декорация на храма. След редица успешни дебати старата Швейцарска конфедерация става една от опорите на младото религиозно течение и запазва този си статус и до днес. Въпреки това, входовете на “Гросмюнстер” още пазят старинните си романски капители с приказни грифони, а от кулите им все така се открива чудна гледка към целия град.
Макар и на почти хиляда години, “Гросмюнстер” държи да е в крак с времето и към първата третина на 20 в. част от стъклописите й са заменени с нови, изготвени от модния тогава (и известен на цял свят днес) швейцарски приложник, Аугусто Джакомети.
