Кое друго нещо се движи също така точно, както швейцарските часовници? Отговорът е лесен – швейцарските влакове.
Освен ако не е високо в планината, трудно ще намерите швейцарско градче, което да си няма гара и влак. (Впрочем, и това не е сигурно, предвид огромния брой зъбчати железници, кръстосващи Алпите – започвайки от най-старата, Rigi bahn.) Освен със стриктният график (и с факта, че като нищо можете да срещнете там президента на страната), влаковете на Швейцария предлагат на обичащите железницата приятно разнообразие – своего рода, разрез на времето. На някои места се движат симпатични, добре поддържани композиции още от 60-те и 70-те години; на други хвърчат тукашни и чуждестранни високоскоростни влакове, последен писък (буквално и преносно) на техниката.
Един свободен час на гарата в Люцерн е достатъчен да видите по малко от всичко. Самата гара е съвременна и утилитарна – някогашното й красиво здание е отесняло и властите взели соломоновско решение: част от фасадата е превърната в арка над земята, а релсите са слезли под нея. Край самите перони се редуват ярки гости като италианската Frecciarossa с тукашни крайградски и междуградски влакове, а на един страничен коловоза ярко боядисани стари вагони разказват своята история.
А за да е приятно пътуването на пътниците, тук отдавна са минали на безнаставов път. Така вместо познатото “трака-трак”, във вагоните е толкова тихо, че можете да чуете собствения си часовник да повтаря “тик-так, тик так…”.
