Как се стига от Тулуз до Фуа? А до Алби? А от Каркасон до Кюйза? Тези и още хиляди подобни въпроси във Франция получават един и същи отговор: par le train. При това не какъв да е влак, а TER – крайградските пътнически влакчета, превозващи ежедневно почти милион души – и любопитни туристи, разбира се.
TER (Transport express régional) е част от огромната национална железница на Франция, SNCF. За разлика от централизираните висоскоростни превози TGV, системат ана TER функционира в тясна връзка с местните власти, които имат сериозна тежест при определянето на маршрутната мрежа и честотите на превоз. Който плаща, той поръчва музиката – между 2/3 и 3/4 от цената на билета е субсидия, а пътникът плаща само остатъка.
Мрежата на TER е почти винаги на нормално междурелсие, като линиите на остров Корсика са основно изключение – там планинският терен позволява само теснолинейки.
Подвижният състав варира според наличната инфраструктура, но е по-често дизелов, особено в по-рядко населените райони, където електрификацията би била скъпа. Съставите са от по няколко мотрисни вагона, но при нужда се образуват композиции от два такива блока. Повечето от тези влакове са съвременни, на под 20 години с комфортен салон и климатизация.
TER се движи както от големи гари като Марсей, така и от малки областни центрове. Нерядко, особено в планинсите райони на юг, TER е едниственият пътнически превоз на релси. Редица малки гари работят само заради спиращите на тях от време на време TER влакове. Именно там усещането за пътуване във времето е най-силно – между обраслите с трева релси, поочуканите перони и пустите чакални.
