Коя е най-красивата църква в Италия? Всеки вкус ще даде свой отговор, но едно е сигурно – като изкачите стръмния хълм и минете по виещите се улички на Орвието, wow-ефектът от невероятната му катедрала е гарантиран.
Италия може да има хиляди стари църкви, но достигналите до нас от преди Ренесанса се броят на пръстите на едната ръка (дори могъщият Рим има от него време, кажи-речи, само Santa Maria sopra Minerva зад Пантеона) – а цяла внушителна готическа катедрала си е направо нечувано – поне докато не стигнете Орвието.
Върху чисто готическия градеж с устремени нагоре стреловидни арки и преплитащи се ребра, катедралата в Орвието наслага характерни за Апенините штрихи, които й придават неповторимост и чар. Стените от бял камък са прорязани от тъмно-зелени хоризонтални ленти – мотив, който ще срещнем в съседната Тоскана и при по-стари образци като катедралата в Пиза, и при по-нови, като емблематичната Santa Maria del Fiore във Флоренция. Фасадата, от друга страна, се отличава не само с характерните за готиката елементи като скулптури и поредици от колони, но и с традиционната за южноевропейските базилики украса – мозайките. Ярките им цветове и устойчивостта им на времето спрямо обикновения стенопис са ги направили естествен избор за представяне на основни послания в една епоха, когато визуалното въздействие е било неоспорима доминанта.
Така описана, тази наглед еклектична смес обаче всъщност придава на храма силна индивидуалност, а различните техники неочаквано добре се допълват една друга. Дори противоречивият им на места характер (като мозайките с перспектива, съпоставени на традиционните готически барелефи) не води до визуален дискомфорт, а вместо това създават мост във времето, по който превеждат средновековния човек към изгравящя на хоризонта Ренесанс. Местната специфика е наложена, но не натрапена и елементи като крилатият лъв на Сан Марко изглеждат естествени и хармонични.
