Ако вярваме на Екзюпери, че съвършенство се постига не когато няма какво да се прибави, а когато няма какво да се отнеме, то пред нас е съвършената сграда.
Пантеонът в Рим е построен в сегашния си вид вероятно в самото начало на 2 в. при император Траян. Надписът на Марк Агрипа от фасадата лъже, или поне не казва цялата истина. Да, този император наистина построил първия Пантеон на това място малко над век по-рано, но от него почти нищо не е останало – след два пожара оцелява единствено портикото с фамозните думи на него.
Защо Пантеонът да е съвършената сграда? Наглед, защото е триумф на геометричния идеал; постройката е цилиндър, чиято височина е равна на диаметъра му, а отгоре е увенчан с полукръгъл купол, който – по силата на посоченото съотношение – се издига на още точно 50% височина (и чиято огледална половина би оформила съвършено кълбо, докосващо пода). И ако това сякаш не е достатъчно, архитектът е поставил на върха едно от най-забележителните постижения на строителството, най-голямата и дръзка фукня на целия древен Рим. Впрочем, поставил не е точната дума – точната е премахнал; защото архитектът е премахнал… ключовия камък на купола и на негово място е оставил… едно голямо нищо. Nulla. Дупка в буквалния смисъл на думата – отвор с диаметър няколко метра, от който куполът не само, че не рухва (както учат всички учебници по статика), но и се издига гордо на мястото си вече 1900 години (напук на дъжда и снега, които валят през него).
Учудващо за такава дръзка и великолепна сграда, нейното авторство е неизвестно. Според стила може да се допусне, че архитект е прочутият Аполодор от Дамаск, основен строител на император Траян. Впрочем, дори времето на издигане не е съвсем ясно; тезата за Траян се дължи на възможното авторство на Аполодор, както и на строителни материал в основата на градежа; други намерени останки пък сочат към времето на император Адриан във втората половина на 2 в.
След падането на Рим Пантеонът продължил да изпълнява култовата си роля, но вече като… църква. Такава той е, впрочем, на книга и до днес; в него дори се отслужват литургии. Същевременно, Пантеонът е и последен дом на редица прочути личности от Ренесанса и новата история на Италия – от прочути художници като Рафаел Санцио и Анибале Карачи до двама крале: Умберто I и Виктор-Емануил II (над чиито гроб гори светилник в памет на Виктор-Емануил III, умиращ в изгнание след обявяването на Републиката).
