Седмица преди Великден, навръх Цветница, Дил и Лойд Уебър ви канят да съпреживеете Страстите с една от най-красивите, но и най-оспорвани техни интерпретации: Jesus Christ Superstar („Иисус Христос свръхзвезда“).
Цветница е денят на входа Господен в Йерушалайм (онези, които не знаят как се произнася името на града, по-добре да не се обаждат). На магаре, за да не е нито пеша, нито на кон… и по отворена риза, за да не е нито гол, нито облечен… да ви напомня на една приказка?. Лойд Уебър ни предлага приятна, напевна тема, в която – за да не е съвсем сладникава – либретистът Тим Райс вплита интересна градация в текста… уж небето е безоблачно, пък ето го първото облаче. Темата не предполага особени вокални заложби и дори Йън Гилан в оригиналния студиен запис няма какво особено да покаже – затова ще видим как самият Лойд Уебър си я представя (по продуцираната от неговата филмова компания версия на мюзикъла през 2000 г.):
ОСАННА
Осанна! Осанна! Осанна!
Иисусе, в този ден
усмихни се и на мен.
Осанна, осанна, свръхзвезда!
Кой смущава тишината?
Бунт надушваме в тълпата!
Че таз тълпа не е шега!
Кажи на тез певци-юнаци
че грешат и са глупаци!
Проклети са! Вървете си!
Осанна! Осанна! Осанна!
Иисусе, в този ден
наред е всичко според мен.
Осанна, осанна, свръхзвезда!
Не се хабете с викове напразни.
Нищо тях не може да ги спре.
Дори да стихнат те, ще дойдат други
и камъните ще запеят с глас:
Осанна! Осанна! Осанна!
Иисусе, някой ден
ще се биеш ли за мен?
Осанна, осанна, свръхзвезда!
Пейте на глас, ала не за мен,
всеки глас за себе си да пее.
Царството на всички ви се пада –
Страдалци, болни, бедни до един!
Осанна! Осанна! Осанна!
Иисусе, някой ден
ще умреш ли зарад мен,
Осанна, осанна, свръхрзвезда!