Едно от първите неща, които човек си представя при споменаването на Лондон, със сигурност е мостът на Тауър. И ако страховитата крепост се издига на левия бряг на Темз вече почти хилядолетие, то великолепният мост е далеч по млад със своите има-няма 150 години.Разбира се, основна заслуга за славата на моста има неговите автори, избрали дръзката идея пешеходната галерия да остава достъпна дори когато мостът е отворен. Как? Като я повдигнат на нивото на разтворения мост. Миг гениалност и мостостроенето никога вече няма да бъде същото.
Наистина, отварящите се мостове са съвременно изобретение, рядко, но не чак толкова – и Санкт Петербург, и Истанбул, и редица други градове ще се похвалят с някой и друг разтварящ се мост. Нито един обаче няма уникалната визия на лондонския, получила се именно от желанието движението пеша по него да не се прекъсва дори когато мостът е разтворен.
И ако за някои мостове (като Галата) е почти невъзможно да ги видите отворени, а за други (като петербугските) трябва да чакате да мине полунощ, то мостът на Тауър бива отварян достатъчно редовно посред бял ден. Всъщност, типично по английски, ако сте мореходец, имате право да изискате мостът да ви бъде отворен когато пожелаете. Почти сто години това се е случвало, благодарение на парна машина; днес работата е поета от електрически двигатели, но старите машини се поддържат в изправност – и за радост на туристите, но и за всеки случай. Имената на сулжителите, отличили се с най-вярна служба на моста, са увековечени на паметни плочки по неговото платно.
Не знам дали някой наистина е ползвал пешеходната галерия по предназначение, но днес рядко турист минава покрай нея без да се покатери. Поставеният преди години дебел стъклен под посредата на галерията пък прави преживяването още по-сюрреалистично.
