“Часовникът на кметството удари единадесет. Още при първия удар един ключ щракна в портата на гробището. Светлините на еврейските къщи наоколо бавно гаснеха.”
Еврейският квартал на Прага е сред най-красивите и очарователни места в града. Притиснат до брега на Влтава, лабиринтът от тесни улички и схлупени покриви е събрал в себе осем века история. “Йозефов”, наричан така заради населението си, се ражда заедно с “новия град”, чието строителство е разрешено в средата на 14 в. от Карл IV, големия строител на града. В следващите векове кварталът става и физическо, и духовно средище на евреите от Бохемия, а специфичната му култура ражда и архитектурни шедьоври, и безброй легенди.
За обема на напластяванията говори сама по себе си “Старата нова синагога”, издигаща се и до днес в центъра на квартала. И наистина, някога е имало просто синагога, сетне се е появила по-нова, станала “новата” (и изместила предната като “старата”), а след това и още една, та “новата” станала “старата нова”…
С еврейския квартал са неразривно свързани имената на легендарни личности като живелия през 16 в. раби Юда Льов, комуто векове по-късно ще бъде присивана легендата за пражкия Голем, или неговия съвременник Мордехай Майзел, строител на едноименната синагога и голям бенефактор.
“Йозефов” има, разбира се, и своето гробище; един от редките случаи, когато знаем кога точно е възникнал такъв институт. Пърмото погребение е направено ппрез 1349 г., а гробището се ползва чак до края на 18 в. Поради невъзможност да се разшири настрани, често върху съществуващите гробове е насипван следващ пласт земя и така е отваряно място за нови погребения; това обяснява и дебелите му стени, и невъзможното скупчване на надгробни камъни. Именно на това гробище е писано да изиграе зловеща роля в антисемитските гонения през 19-и нек, като първо се появява в писанията на Херман Гьодше, които, на свой ред, дават тласък за появата на мракобесните “Протоколи на мъдреците от Сион”.
