Колко града могат да се похвалят с такъв прякор, “златна”? Зад гърба на Прага стоят векове история, поставили я по един или друг начин в люлката на европейската цивилизация.
Макар и без блякъса на Виена, размаха на Лондон или суетата на Париж, отвъд Алпите Прага си остава един най- значимите в исторически план градове.
Градът възниква сред високите хълмове по горното течение на Влтава, където един особено стръмен такъв дава едновременно защита от неприятели и достъп до вода. И до днес Храдчани си остава сърцето на града; с времето обаче той отеснява и в средата на 14 в. той твърдо се обосновава и на отсрещния бряг на реката. Император Карл построява едноименния мост; в ситите години преди Черната смърт многобройното еврейско население получава правото на собствен квартал, край който изниква и прочутото Пражко гробище. За качеството на науката в града говорят и Карловият университет (един от най-старите в Европа), и дори прочутият пражки астрономически часовник. Макар, че в началото на модерната епоха Чехия става една от провинциите на Австро-Унгария, Прага запазва както политическата си, така и културната си значимост – през есента на 1791 г. Моцарт поставя тук по поръчка последната си опера, която може би и уврежда фатално неговото здраве, а в началото на 20-и век една от схлупените къщурки в стария град приютява Франц Кафка.
Прага се намира на кръстопът не само в географски, но и в духовен план – разкъсвана между католицизма и реформацията, Прага слага през 1618 г. неформалното начало на тридесетгодишната война. Същевременно, в нея се намират великолепни образци на църковното строителство – строена векове наред, катедралата “Св. Вит” си е направо като учебник по темата, а блясъкът на барока е оставил своята следа в бижута като “Св. Николай”.
В началото на 21-и век Прага преоткрива себе си като смесица на вечното и модерното, за да се превърне в седмия най-богат регион на целия ЕС – докато в тесните улички, по които бързо сноват прочутите тукашни трамваи на достолепна възраст, времето е прехвърлило мост, само една идея по-незрим от онзи над вълните на Влтава…