Щом си отидат твойте стъпки,
доведен тук от хладни тръпки
аз всеки път се връщам още –
стотици дни, стотици нощи –
и се възкачвам, сякаш сцена
трепери жива тук, под мене,
прахта се сляга ред след ред.
Усещане за роден дом –
човек до теб, не хладен стон,
звучи гласът ти в мене веч,
а стъпките ти са далеч…
И се възкачвам, сякаш сцена
трепери жива тук, под мене,
прахта се сляга ред след ред.
И се възкачвам, сякаш сцена
трепери жива тук, под мене,
прахта се сляга ред след ред.