Добре живеят тези три неща
докле стоят далече разделени;
но ден дойде и черната съдба
реши, че те за зло са сътворени.
И ей-ги на: хлапе, коноп и съчки:
бесило от дървото се издига,
конопът се оплита на въже,
което чак на шията ти стига.
Помни добре им пътя, сине мой –
дърво зелено, после китен храст;
но срещнат ли се, няма веч покой –
потръпват те, потръпва кобен час.
Да пази Бог, с молитва или меч,
в тоз ден от тях да бъдеш ти далеч.