Не за слава и не за жътва,
не за тленната светска власт –
прати ми, Господи, спътник,
с мен да пее на глас.
Не любов крадена търся,
нито ордени, нито пари.
Прати ми, Господи, спътник,
да не бъда съвсем самин.
Да споделям с кого да има,
кого да викам в широката степ,
посред лято и в люта зима
на два гласа да пеем за Теб.
Да ме разбира някой и мене,
веднъж поне – и без много шум
от ранените ми устни да снеме
манерка със следи от куршум.
И нека накрай, забравил,
че заедно сила сме, сал,
над софрата в цял ръст се изправил,
в гърдите ми забие кинжал.
Прости му. И нек’ не тъне
в самота чак до сетния ден.
Прати му, Господи, спътник,
някой като него и мен.