Лятото скоро отмина,
сякаш вчера започна едва.
Топлината в спомен премина,
но туй малко се вижда сега.
Всичко, което желаех
се сбъдваше – на шега;
светът, за който мечтаех…
Но туй малко се вижда сега.
Нито злото отиде напразно,
ни сторената добрина.
Всичко бе светло и ясно,
но туй малко се вижда сега.
Животът закрила ми даваше,
вървеше ми по вода.
Той ме пазеше и спасяваше,
но туй малко се вижда сега.
С непрекършени клони дърво,
с необгорени листа…
Дни, прозрачни като стъкло.
Но туй малко се вижда сега.