Изключете телефоните, часовниците спрете,
с вкусни кокали на псетата устите запушете.
Нека смлъкнат пианата, траурният звън
на ковчега и скърбящите ще сочи пътя вън.
Стоновете аеропланни нека час по час
издълбаят в небесата “Няма го сред нас”;
в ленти траурни увийте бели гълъбици,
полицаите нека сложат черни ръкавици.
Запад, изток, юг и север беше той за мен,
моят трудов делник и почивен ден;
полунощ и пладне, музика и стих –
за безсмъртна смятах любовта аз, ала сгреших.
Веч звезди не са потребни, всички угасете.
Лунен лик и слънчев блясък скрийте зад завеси.
Горска пепел нек покрие синьото море,
че за мен от днес нататък всичко е всуе.