Значи мислеше, че най-накрая
успя да различиш ада от рая
и болката от синьото небе?
А виждаш ли зеленото поле,
крито под студената стомана
като усмивка зад непроницаем воал?
Нима си мислеше, че си успял?
Цената, която трябва да платиш,
е с призраци героите да смениш;
дърветата – за шепа топла пепел,
прохладния ветрец – за зноя летен,
охолният живот срещу окови,
покоят с бездната на пътищата нови…
Как ми се иска да си с мен сега –
аз съм една изгубена душа
затворена сама в прозрачна клетка
и виждам все една и съща гледка –
минават дни, години, векове
и ние търсим, но намираме едва
пак вчерашните наши страхове.
Как ми се иска да си с мен сега…
Нули и единици
Думи малки и големи
Профи-дил