Четири стени

Четири стени, в прозореца – мъгла
Очите ти ме търсят, викат ме – “ела!”
А аз съм черна врана, полет без следа –
сея нощ, а жъна лунна светлина.
Приказки разказвам, приказки без край –
ала ти ми вярваш… Ала кой го знай
докога ще води пътят ми към Рим –
искам да съм с тебе, искам да летим
вън от тез стени, далеч от таз мъгла!
Всяка нощ сънувам твоето “ела“…