Редно да вървя отзад напред
(инак тръпка как така ще има?) –
една усмивка прави чудеса:
започваме с петнайстата причина.
Досущ в студена вечер късче плам,
орхидеите – цариците! – цветя,
нима не стават те добра причина?
И номер четиринадесет е тя.
Тринадесет – число почти проклето,
незнайни сили ни обгръщат пак и пак,
и ако малка вещица тук дреме,
то нека бъда черен котарак.
Блещукат светлини. Не знам къде съм,
но чаша грог – ако навън е зима –
и (кой до мене?) – със и без причина,
чиито номер вече е дузина.
Цифрите на причина единайсет
се сливат във безкраен тротоар –
една прегръдка някъде под кръста,
щом дойде времето за au revior.
Да помниш песента на телефона,
който уж ни свърза (а дели)?
Грабвам и десетата причина,
щом някой глас ми каже „Ало? Ти?“
Дали мавруд, мерло или памид –
искрящо на червени перли вино
със цвят на полудели небеса
дава и деветата причина.
E mobile la donna – ми, добре,
дори понявга да виси на косъм,
защо не поиграем на ръба?
Ето ти причина номер осем.
Божествена седмица наближих,
какво да правя – аз съм изкушен
от (многоточие, това е неприлично),
божествена причина са за мен.
Със лунен или първи слънчев лъч,
един забързан, искрен SMS
донася (и отнася) нечий полъх.
Харесва ми. Тук слагам номер шест.
Два погледа все повече ще видят,
когато са се вперили напред,
отколкото един. Вървят ли редом,
ето я причина номер пет.
Кафе еспресо, мляко, шоколад –
така в Милано правят капучино,
поднесено с бисквитка (диетична) –
ето и четвъртата причина.
Онези малки бели нещица –
рокфор ли, камамбер или пък бри –
храна са те на котешка храна,
така че, мяу, записвам номер три.
Докосването – тръпка или сласт,
докосването на едни ръце…
(банално е, но що да сторя аз?)
Причината си е причина. Номер две.
И ето, стана време за финал:
тежи като нощта на тежък ден,
причината на всичките причини –
това е, че те имам и си с мен.