Цистерцианският орден е сред малко познатите католически ордени, но има богата (и на моменти противоречива) история. Води началото си от “радикално” крило на доминиканския орден, отцепило се през 11 в. с претенцията по-вярно да следва учението на сан Бенедикт. Значителна роля за индоктринизацията на ордена изиграва сан Бернар от Клерво, а той се утвърждава като един от най-стриктните, с високи изисквания за послушание и аскетизъм (само постъпването в ордена е изисквало седем години послушание в негов манастир). Значителна роля в живота на монасите играе трудът, често тежък, а условията в манастирите на ордена са, без много преувеличение, сурови. Това е и вероятната причина братството никога да не достигне популярноста на трите водещи католически ордена – макар в зенита си то да има стотици манастири, пръснати из цяла Европа.
Въпреки, че по описание напомнят на други “крайни” католически ордени като картузианците, цистерцианците имат своите съществени отлики, свързани както със северния произход на ордена, така и с неизбежния му досег с Реформацията. От една страна, орденът става известен със своя интерес към знанията (видим във внужителните манастирски билиотеки), а от друга прегръща бароковото изкуство, преглъщайки неговата пищност за сметка на силното му визуално въздействие.
“Рейн” е цистерциански манастир в южна Стюрия (днес Австрия). Нарича се така, понеже основателите му са дошли от друг манастир на ордена, разположен на въпросната река. Основан още в късното средновековие и функционира и до днес без прекъсване. Богатата му библиотека, готическия параклис и внушителната барокова църква го правят удобен пример за проследяване на удивителната история на тези монаси. (Достъпът до манастира е само с придружители, а снимането вътре е забранено.)
