Настани ли се удобно в леглото? Затвори ли вече очи? Слушай тогава…
Имало едно време едно момченце. Родило се в знатно семейство, в красив град, в богата държава. Въобще, може да се каже, провървяло му. Кое тогава му е вълнуващото на приказката, питаш? Чакай… едва сега започваме.
Нашето момченце било умно и любознателно. От малко било заобиколено от богато илюстровани книжки, които го водели на въображаеми пътешествия из далечни страни. Имало и сложни механични играчки, които разпалвали фантазията му и то си мечтаело как един ден ще стане велик учен или пътешественик.
И момченцето растяло, заобиколено от грижи и внимание; с помощта на учени наставници постигало то премъдростите на науката и тайните на живота. Ако сутрин се събудело и не знаело отговора на някой въпрос, до вечерта учителите съумявали да му обяснят всичко. То заспивало щастливо и усмихнато, че е направило още една крачка да стане умен и прочут като баща си.
Ала ето, че един ден то се събудило по-рано от обичайното; птиците едва се били събудили и славеите още не чуруликали, и слънцето едва било надигнало сънен поглед над хоризонта. Събудило се момченцето, защото сънувало въпрос, на който не знаело отговора – а толкова му се искало всичко да узнае…