Най-южният остров на Европа (по-южен от най-северната точка на Африка) крие ред приятни изнедани с напълно непроизносими имена, рибарското селце Марсашлок е само една от които. Единственият в Европа семитски език и единственият семитски език, ползващ латиница, са достатъчно добра комбинация, способна да счупи езиците на не един и двама туристи; за щастие, местните говорят до един английски (наследство от Втората Световна, когато Малта е британски протекторат), а по-възрастните – и малко италиански с приятен твърд акцент (наследство от времето на Дучето, когато Малта е имала по-тесни връзки с Италия).
Заспалите белосани селца, в които туристите са малцинство, оживяват за кратко надвечер с автентични рибари и още по-автентична риба; ако сте пропуснали Несебър от 80-те, тук са ви запазили копие. Добавете ярко слънце, топлата вода (да, толкова на юг дори Средиземно море може да е топло) в дълбоките, прозрачни заливи и получавате един малък частен, откъснат от света рустикален рай, люшкан цяла нощ то ли от вълните на морето, то ли на невъзможно вкусното местно розе Palazzo Verdala…
