Морската шир сребрят, греят звездите
кротко вълните спят, ветре в косите –
издуй платната на твоя кормчия,
Санта Лучия, Санта Лучия!
Сладък зефир струи вред без да спира,
малката палуба цял свят побира;
помнете, спътници, думите тия:
Санта Лучия, Санта Лучия!
И щом вечерен звън тихо долитва,
сливат се ден и сън в мойта молитва:
моя мечта си ти, моя стихия –
Санта Лучия, Санта Лучия!
Носи морето нас, месец изгрява;
орис моряшка в миг тъне в забрава.
Пее сърцето ми, как да го скрия:
Санта Лучия, Санта Лучия!
Мили мой Наполи, благословени,
радост и щастие в теб са сродени,
ти си хармония, ти си магия –
Санта Лучия, Санта Лучия!
Час и пристигаме! Вече сме близо!
Нежна нощта ни е, нежен е бризът,
издул платната на всеки кормчия,
Санта Лучия, Санта Лучия!