Замъкът Neuschwanstein е кацнал на една висока скала точно в края на обширна равнина, под носа на стръмните чукари от Баварските Алпи. Въпреки, че е построен през 19 в. като нео-готика, той не е изникнал от нищото: на същото място столетия по-рано е имало истински средновековен замък, чиито останки са били внимателно проучени и вгадени в приказния нов строеж.
Името също не е просто това, което изглежда (букв. “нов лебедов камък”). Лебедът е често срещан образ в средновековните германски легенди (напр., за Лоенгрин) и носи положителни конотации. Преди 1,000 години земите са принадлежали на рицарската фамилия Швангау (Schwangau – букв. “лебедовата страна”). И макар самите рицари да са изчезнали във вековете, името им е останало трайно: по-голямото братче на “Нойшванщайн”, построено за малкия Лудвиг Баварски и неговия брат от обичния им баща, се намира само на половин час път и се нарича… Hoheschwangau (букв. “високата лебедова страна”). Когато Лудвиг пораснал, той вече имал отличен образец – по който да се равнява и който да надмине.
“Нойшванщайн” е построен в приказно-готически стил, а отвътре е изписан от пода до тавана с вълшебни сюжети от старогерманските саги. (Всъщност, не чак от пода до тавана: времето, а най-вече парите, не са стигнали за един от трите етажа, който си е останал по БДС – на шпакловка и замазка.) Великолепната спалня на Лудвиг, огромната тронна зала и изкуствената пещера с цяло езеро в нея пренасят всеки посетител направо на страниците на “Парсифал”. Околностите на замъка също допринасят за фантастичното усещане: точно зад него преминава внушително ждрело с буен поток, над което преди век е построен мостът на Дева Мария (Marienbrücke) – идеалното място за правенена снимки (и за закачане на катинарчета, но това е друга тема).
Замъкът е толкова хармоничен и красив, че когато от “Дисни” трябвало да нарисуват двореца на Спящата красавица, решили да не откриват топлата вода и… прекопирали “Нойшванщайн”. Успехът на филма пък гарантирал присъствието на същия дворец в заставката на всеки техен филм… но и това е друга тема.
Въпреки непристъпния си вид, “Нойшванщайн” е достатъчно лесно достъпен – на половин час изкачване от равнината (или от “Хоешвангау”). Маршрутът на по-смелите (и извадилите късмет с времето, което тук е капризно колкото си иска) включва неколкочасово слизане от връх Тегелберг със спиращи дъха гледки към Алпите и цяла Бавария.
