Category Archives: Думи малки и големи

Без страх посрещай слънчев блик и зимен вихър нек’ беснее. След теб остава твоят лик, че стореното не старее. Мъже, жени – вси най-подир напускат тоя тленен мир.

Щом си отидат твойте стъпки, доведен тук от хладни тръпки аз всеки път се връщам още – стотици дни, стотици нощи – и се възкачвам, сякаш сцена трепери жива тук, под мене, прахта се сляга ред след ред.

Надежда лъч – бляскава зведа, открай докрай светли небеса! А за хората днес зора зори – със нов завет: Господ се роди