Category Archives: Дил

На Dylan & Joseph Предметите имат странното свойство светлината да превръщат във безпокойство досущ вятъра, с шепи стиснал пера от ангелски – или с трепет на ангел – крила които, казват, света по-добър правят. Или, с други думи, където вече … Continue reading →

Ты как бы здесь, а словно нет тебя: сияют в мраке глаз твои глаза – похоже ночь, а может быть, и день; похоже призрак – может быть, лишь тень? Пройдись во мне и я пройдусь в тебе, проникнуться душою в … Continue reading →

Четири стени, в прозореца – мъгла Очите ти ме търсят, викат ме – “ела!” А аз съм черна врана, полет без следа – сея нощ, а жъна лунна светлина. Приказки разказвам, приказки без край – ала ти ми вярваш… Ала … Continue reading →