Камо грядеши? Кои сме? Откъде? Път има ли? И кой ще го покаже? под нас – парчета счупено небе, над нас – залязващи миражи. Пясъци в прегръдката на вятъра, семена на непокълнали мечти… Какво остава? Споменът от лятото – върволици … Continue reading
Рисува тихо слепият художник на сънищата вечното “сега” – пътеките, дъбравите усойни и вятъра с невидими крила. Слънцето потъва като камък, вълнички се разплискват по небето. Съединяват се вода и пламък и раждат мрак. Самотни, върховете на планината тайно се … Continue reading
Парченце мрак във ъгъла трепери, откъснато от свойта майка-нощ. Изгубеното някой ще намери, ала забодения в камък нож все още чака своя откривател. Чете, прегърбен в старото кресло с прегракнал глас Великия Гадател реквием за едно виенско колело. Последни капки … Continue reading
