Category Archives: Дил

Прилича Съдбата досущ на Луната – изменчива, непостоянна. Тя с голяма охота в ад превръща живота – та тя го намира забавно.

Ръждивите вериги – затворническа участ – слънцето с един замах разби. Пътеките пребродени откриват хоризонти и всеки нов е рицарски турнир. Мелодии от гайдаря в пурпурни одежди подема приглушеният хорал – приспивни песни три на древните езици в покоите на … Continue reading →

Значи мислеше, че най-накрая успя да различиш ада от рая и болката от синьото небе? А виждаш ли зеленото поле, крито под студената стомана като усмивка зад непроницаем воал? Нима си мислеше, че си успял?