Category Archives: Дил

Изключете телефоните, часовниците спрете, с вкусни кокали на псетата устите запушете. Нека смлъкнат пианата, траурният звън на ковчега и скърбящите ще сочи пътя вън.

Мрак. Пустинни шосета. Вятър в моите коси. Аромат на морето край мене струи. Натежали клепачи… Къде да спра през нощта? Край пътя мъждука призрачна светлина… На вратата – момиче с камбанка в ръка и докато се питам, рай или ад … Continue reading →

Лятото скоро отмина, сякаш вчера започна едва. Топлината в спомен премина, но туй малко се вижда сега.