Category Archives: Дил

Виж Фиамета, цвете сред цветя: с тъга опасала пролетно сърце, докато клонките разтваря със ръце, опална пепел се посипва по дланта, листенце всяко – капчица сълза. Подплашен славей пърха със криле – духът й втренчен в нечие лице: животът тленен … Continue reading →

Щом пурпурният прах – вечерен здрач – сниши поляните на моето сърце, самотна като мен лети сред злач една звезда из звездното небе.

Алилуя – слънчев ден, Алилуя – за теб и за мен, нима не стига дума една, нима не чувствате любовта, и нима не стига толкоз самота?