Category Archives: Дил

Добре живеят тези три неща докле стоят далече разделени; но ден дойде и черната съдба реши, че те за зло са сътворени.

Бъдни вечер отмина и в целия дом ни мишка ще скръцне, ни гък, нито стон. Елхата нагиздена като някой велможа, Дядо Коледа подаръци чака да сложи. Децата в леглата си бяха заспали, захаросани сънища погълнали цяли. И мама, и аз … Continue reading →

Лъскав дом, лъскав офис, лъскава самота – Секретарка-блондинка повтаря: “Ти си върха!”. Твойта вечна усмивка скрива погледа пуст из-зад който наднича един тъй тежък блус.