На Разпети Петък Дил и Лойд Уебър ви канят да съпреживеете Страстите с една от най-красивите, но и най-оспорвани техни интерпретации: Jesus Christ Superstar („Иисус Христос свръхзвезда“).
Най-тъжният ден за всеки ученик е денят, в който светлината на учителя угасне. А как се чувства отиващият си човек (дори да не е съвсем човек) в края на пътя? В последния ден? Знае ли какво го чака след…? Той вече ни е загатнал: to conquer death you only have to die. Но убеден ли е в победата си? Евангелията са божествено красиви и всяко рисува своя Иисус – орел, телец, лъв, човек… Лойд Уебър и Тим Райс дръзват да ни представят един почти невиждан дотогава екзистенциален Иисус (малък реверанс към г-н Казандзакис!). Иисус на ръба на нервна криза – и все пак дълбок и ясно съзнаващ околния свят, точно както учат екзистенциалистите. За нас остава само отворен въпросът дали екзистенциализмът му е религиозен или атеистичен… Впрочем, важният урок e друг. Истинският избраник няма избор.
Ролята на Иисус сигурно е мечта за всеки тенор (протагонист, какво да се прави). И мнозина са й се пробвали, мнозина други сигурно само си мечтаят (или те, или публиката им – например Ковърдейл, а? А как ли би го изпял Морисън?). Непреходен жалон обаче си остава най-първото изпълнение – и въпреки ужасния телевизионен запис от 1970-а година, струва си да чуем именно него.
ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА
Аз искам да узная
сега, щом чувствам края,
нима не може Твоето слово
да премахне таз отрова?
Как изгаря… не съм аз онзи
поел по твоя път.
Бях въодушевен,
сега съм изморен,
Чуй ме, аз без туй надминах
сторено от толкоз други.
Толкоз път за три години –
сякаш трийсет…
Повече ли би поискал
от всеки друг човек?
Но мойта смърт
пътя Ти ли ще разчисти, да опиташ сам?
Те ме мразят,
скоро ще ме зърнеш прикован!
Кажи да знам, кажи ми, Господи,
и покажи, кажи ми, Господи,
защо да умра?
Повече ли ще ме помнят,
отколкото преди?
Думите ми и делата,
ще оставят ли следи?
Кажи ми, Господи, кажи да знам,
и покажи, и покажи да знам,
ако умра, какво ме чака там?
Кажи ми, Господи, кажи да знам!
Защо? Защо да умирам?
Покажи, че краят
не е пак един и същ.
Част поне ми дай от Твоя
разум вездесъщ.
Дай поне една причина
за моето тегло.
Знам кога, къде и как,
сега кажи защо!
Добре! Ще умра!
Виж смъртта ми!
Виж как умирам!
Бях въодушевен…
днес съм изморен…
Толкоз път за три години –
три по трийсет…
Защо боя се да завърша
започнатото в срок?
Не, всъщност Ти започна,
Твой беше тоз оброк.
Сурова е Твойта воля
до сетната неволя.
Чашата Ти ще изпия –
прикови ме на пусия…
Прекърши ме, обезкърви ме,
изгори ме, изведи ме –
Преди да съм размислил…