Ако в “Клетниците” може има нещо секси, това е Епонин – или, по-точно, Саманта Баркс. Само на 20+, ролята на неукото селско момиче, безнадеждно влюбено в начетения, но безразличен студент Мариус, й пасва “като ръкавица”. Наистина, от всички участници във филма, само тя (и Колм Уилкинсън, но той е съвсем друга бира) са играли персонажа си и на сцена; и не само там, но и на грандиозния концерт за 25-тата годишнина на мюзикъла през 2010 г. Както и да го погледнеш, да те покани Камерън Макинтош на този концерт си е повече от спечелването на риалити-шоуто I’d Do Anything. Незаслужено подмината от критиците в полза на по-посредствени, макар и по-известни имена във филма, Саманта остава да радва тайно мъжките очи и уши с, може би, най-красивата женска ария в мюзикъла (sorry, Фантин, гориш – за сълзвите излияния на Козет пък да не говорим):
Съвсем сама – без път и без посока,
без теб, без дом – една съдба жестока,
но пада мрак – и ето, най-накрая
за тебе аз отново си мечтая.
Понякога щом всичките заспят,
и сенки все по-близо изпълзят,
в мечтата ми за теб, нетърпелива,
прегръщам те и няма по-щастлива.
Съвсем сама – но все до тебе крача,
до сутринта – почти от радост плача.
Прегръща ме – сърцето ми примира;
и губя се – но той все ме намира.
Дъждът вали – паважът посребрява,
И лунен лъч в реката се стопява.
Дърветата с безброй звезди огрени,
душите ни – навеки споделени.
И уча се наужким да живея,
поне веднъж – за него тъй копнея,
а той е сляп – не чува и не вижда
как болката умее да съзижда.
Обичам го – но утрото горчи;
отнемат ми го слънчеви лъчи.
Без него е реката некрасива,
дърветата са само пепел сива.
Обичам го – но всеки ден тежи.
Животът ми – натрупани лъжи.
И той върви от мене все по-далеч,
и щастие за мене няма веч.
Обичам го… но с обич неразбрана.