В своята работа на посредник между автора и неговия чуждоезичен читател, преводачът е лишен от двете най-силни оръжия, с които разполага авторът: оригиналният език (с всички негови изразни особености) и времевият контекст на епохата (използван умело от автора чрез имена, места, събития, заглавия и пр., които ще са добре познати на неговия сънародник, но не и на чуждия му читател). Едно от тайните средства обаче, с които преводачът може поне частично да компенсира тая липса, е създаването на други асоциации (дори и към събития факти извън контекста на епохата), с които да направи атмосферата по-жива и умозрителна така, щото чуждоезичният читател да стане по-ангажиран и въвлечен в действието. При тези нови асоциации е съществено да се внимава за излишества и прекомерност, които биха изкривили авторовия контекст; и тук се крие част от умението на преводача, защото, както всяко оръжие, и това изисква прилежност и внимание при употребата.
При работата над “Клетниците” описаният подход на допълнителните асоциации е използван на няколко места – къде по-видимо, къде по-завуалирано (като, разбира се, френското начало е водещо). И тъй като всеки един път преводачът рискува да бъде упрекнат в своеволие, редно е да може да обоснове нуждата (и ползата) от употребата на тоя подход. Именно това и е направено по-долу за някои от най-забелязващите се такива допълнителни асоциации; според случая, на едни места е дадено по-пространно обясненеи, на други само е маркиран първоизточникът (така, щото любзнателният читател да може да ползва тая отправна точка за послеващо четене).
СВЕДИ ОЧИ
„… тоз белег на Каин…“
Цитатът в случая не е толкова по Библията, колкото по едно стихотворение на Валери Петров (чието заглавие, за жалост, не си спомням, но което имах удоволствието да преведа на английски преди десетина години); в него „белязан“ е събирателният образ на евреина през вековете, конкретизиран в лицето на пътуващ търговец. Именно асоциацията на гонения отвсякъде и неприет никъде заради потеклото си търговски пътник с гонения отвсякъде и неприет никъде Валжан наведе на тази заемка.
ЩОМ СЕ СВЪРШИ ДЕНЯТ
„… за душите ни, голи и боси…“
Първоизточник на метафората може да бъде намерен при Владимир Висоцки в стиха
„Поэты ходят пятками по лезвию ножа
и режут в кровь свои босые души.“
„… и Слънцето-крал, влюбен в своето его…“
Макар действието да се развива 200 години след Луи XIV, абсолютната монархия се е завърнала след краха на Революцията и образът на краля като едноличен властник отново тегне над обществото, което и оправдава присъствието на асоциацията в тесен смисъл; освен това, обръщането на фразата от „кралят – Слънце“ на „Слънцето – крал“ позволява създаването на неочакван от зрителя, но достатъчно широк асоциативен образ, в който той е оставен да гради смислови догадки.
„…Мигар би се заклела без боязън и страх
всяка тука от вас, че живее без грях?“
Свободна асоциация с познатия образ от Евангелието на св. Йоан, 8:7:
„Нека хвърли камък, който е без грешка.“
„И котката е хищник, знам. “
Оригиналната фраза е със съвсем сходен текст и изкушението на именно този превод бе твърд е голямо, за да се пропусне: „И котката е хищник“ е българското заглавие на филма Les felins на Рене Клеман – една от първите по-нашумели главни роли на Ален Делон.
ИМАХ ЕДНА МЕЧТА
„…сам: буря без дъга след нея…“
Създаден е като безнадеждно-мрачен, видян в криво огледало образ на познатия на всички деца от стихотворението на Джани Родари жизнерадостно-утвърждаващ стих:
„Дъга, без да има гърмене зловещо –
това би било най-чудесното нещо!“
„…и чезне пяната на дните…“
„Пяната на дните“ е преводното заглавие на един от най-красивите, съзерцателно-безизходни повести на Борис Виан, L’ecume des jours. Тъжното настроение по един безвъзвратно отиващ си свят в него точно кореспондира с настроението от арията на Фантин и, макар асоциацията да бъде разбрана от малцина, ще им подсили образно усещането за нейното положение.
ПИЩНИ ХУБАВИЦИ
„…Грош цена и ето: винаги готови!“
Пионерският девиз от времената на комунизма, „Винаги готов!“, звучи комично в този контекст, но същевременно точно пасва на положението на проститутките, които наистина са „винаги готови“ за всеки нов клиент. Усмивката на читателя от неочаквано познатата фраза е призвана да засили удоволствието от тази сатирична песен.
СМЪРТТА НА ФАНТИН
“… и Сънчо вече мина…“
Макар и от съвсем ново време, „Сънчо“ е познат на всички зрители, а фразата за „Сънчо вече мина“ (т.е. часът е след 20.00) е достатъчен за всяко едно дете да разбере, че времето за игри е приключило; затова, макар и от съвремието, този израз стои добре тук, защото същността му на детски лексикон натежава над епохата, която иначе носи.
ВАЛЖАН СРЕЩУ ЖАВЕР
Заглавието е отлично от оригиналното, но пиесата представя първия от двата сблъсъка лице в лице на Валжан и Жавер. Затова изглежда повече от естествено единият от тях да бъде обозначен като „Валжан срещу Жавер“, а по-късният (2-о действие) – като „Жавер срещу Валжан“.
„…че нравите ченгето си не ще да промени.“
Още една дума със звучене от 2-ата половина на 20 в. бива „запратена“ 100 години назад с мисълта, че в случая нейното обидно-пейоративно звучене (дава кратка, ясна представа за това как Валжан оценява Жавер) ще има съществен превес над историческия момент, в който думата е придобила гражданственост.
ГОСПОДАРЯТ НА ДОМА
„…и виното е отврат – “Шато дьо Терпентина”…“
Несъществуващо място, „построено“ от преводача на звукоподражателната игра с думата „терпентин“, чиято отблъскваща миризма (и вкус) създават ярко описание за качествата на предлаганото вино – и същевременно парадира често срещаните имена на марки вина като “Шато дьо…“ („Замъкът…“).
„…и супа за вечеря, и супа за обяд…“
Възхвалата на вкусната храна е често срещана в дребнобуржоазната литература от 19 в. – и също толкова често парадирана; затова тук е използвана именно такава пародия, отпращаща към песента на Грифона от „Алиса в огледалния свят“ на Луис Керъл (Чарлз Доджсън). Стихът е в превод на Лазар Голдман.
ЗВЕЗДИ
“…и, както се казва, животът е сцена…”
Израсналият на улицата, завършен гамен Гаврош, разбира се, няма как да е чел Шекспир; от друга страна, обаче, той отлично знае кои са Волтер и Русо (вж. оригиналната му песничка от романа на Юго), затова в неговата уста на малък, изпреварил възрастта си, мъдрец намекът за шекспировата фраза звучи естествено и на място.
ЧУЙ НАРОДЪТ ВЪН КАК ПЕЕ
„…иде време за промяна, да живей животът нов!“
Не съм сигурен дали фразата „да живей животът нов“ е директна заемка от пролетарска песен, но дори и да не е, достатъчно добре препраща към рефрена „да строим живота нов“ от „Да се учим, да работим…“. Близостта на стилистиката е преднамерено търсена.
СЪВСЕМ САМА
„…И лунен лъч в реката се стопява.“
Първоначалната редакция предвиждаше тук да има по-пряка заемка от един от най-изящните френски поети (макар и от по-късна епоха), Гийом Аполинер, и по-точно от „Мостът Мирабо“:
„Под моста Мирабо минават Сена – и любовта;
животът дава, животът взема…“
(превод: Веселин Ханчев). Настроението в това стихотворение на Аполинер удивително пасва на арията на Епонин и мога само да съжалявам, че по-пряк цитат от него не намери място в нея.
„…дърветата са само пепел сива.“
Фразата отпраща към друга носталгична мелодия, макар и съвременна – „Wish you were here“ на Pink Floyd, в чиито превод от 1995 г. звучат думите
„… и с призраци героите да смениш,
дърветата – за шепа топла пепел…“
ЖАЛКИ ЛЮДЕ
Преводът на думата „little“ в заглавието като „жалък“ отвежда към времето на кралица Елизабет I във Великобритания; когато била на възраст, един от подчинените й, загрижен за здравето й, рекъл „Трябва да се пазите повече“, а тя отвърнала „Жалки човече, (Little man…) думата трябва не може да се употребява по адрес на кралицата.“
ПОСЛЕДЕН ДЪЖД
„Бисер дъждецът в косите ми сложи…“
Фразата съдържа, макар и скрита, препратка към прекрасното (и сходно по своята тъга) заглавие на филма „Звезди в косите, сълзи в очите“.
ФИНАЛ
„Изкови от меча рало…“
Фразата е взета от името („Да изковем от меча рало“) на статуя, подарена от Съветския съюз на ООН и намираща се пред централата на световната организация в Ню Йорк. Снимка на скулптурата беше част от редакционното каре на списание „Спутник“, дълги години дайджест на съветската преса и литература.