Тази пещера е толкова дълбока, че векове наред е била смятана за бездънна. Дъно все пак има, но при стотиците метри височина на чукара, природата има накъде да се развихри. Накратко: маймуните са си маймуни, но е възмутително да отидеш до Гибралтар и да не се спуснеш в невероятната пещера на Архангел Михаил. Continue reading
Сълзата на бог Хапи
Към края на всяка пролет от очите на бог Хапи се отронва сълза – толкова голяма, че изпълва великата река Нил и повлича всичко със себе си, водейки до нейния разлив. А никъде не е това зрелище толкова завладяващо, колкото при Асуан – на първия праг на Нил. Continue reading
Posted in Това-онова
Leave a comment
Градините на Кю
Кю е симпатично предградие на Лондон (то кое ли от неговите не е симпатично?), където човек може да се разходи по тихи улички, да позяпа красиви къщи на век-два… и така, докато стигне до прекрасната градина – в която зяпването вече си е сто процента гарантирано. Continue reading
Posted in Насам-натам
Leave a comment