Слепият художник

Рисува тихо слепият художник
на сънищата вечното “сега” –
пътеките, дъбравите усойни
и вятъра с невидими крила.
Слънцето потъва като камък,
вълнички се разплискват по небето.
Съединяват се вода и пламък
и раждат мрак. Самотни, върховете
на планината тайно се споглеждат –
те казват “сбогом” и на този ден;
ранени, сенките изчезват
и тишината възцарява сън студен.
Художникът рисува слепотата,
картинката прилича на игра
или на приказка, добре позната –
но приказка, изпълнена с тъга.
И цяла нощ до следващата сутрин
ще му нашепва мъничката фея
забравените спомени от утре
и предсказания за идващото вчера…