На Dylan & Joseph
Предметите имат странното свойство
светлината да превръщат във безпокойство
досущ вятъра, с шепи стиснал пера
от ангелски – или с трепет на ангел – крила
които, казват, света по-добър правят. Или,
с други думи, където вече веднъж сме били
топката в парка отдавна е паднала –
вместо нас пътя ни открила (откраднала)
тъй както крадем себе си миг подир миг
градейки със шепот и кършейки с вик
бъдни победи и забравени обещания,
а също награди, милувки, страдания
и каквото там още из дневниците си крием.
И с риск главите си да разбием
отново се хвърляме с мечтата за полет –
да си спечелим лято или поне късче пролет,
ей-тъй, за да има и за нас топлина,
кадифената сянка на истинска светлина
пред която предметите са безсилни…