На вратата се позвъни.
– Влезте, драги, влезте – дочу се още от коридора гърленият глас на Доктора. – Както винаги, забележителна точност!
През отворената наполовина врата се промуши фигурата на млад мъж – около трийсетина годишен, висок на ръст. Разсъблякал вечерния полумрак, той се измъкна почти без движение от шлифера си, в който се криеше и една красива бутилка.
– Не бива така, съвсем ще ме разглезиш – разпери ръце Доктора.
– Разбира се, че бива. Освен това, днес си има повод. А кой знае, може би и даже двоен.