Ресторант, който смело можем да пропуснем: “Бодега” в Студентски град.
Пролог: влизате. Чакате ок. 5 минути (метр очевидно няма), барманът ви гледа безучастно, накрая идва сервитьорка с отегчен поглед да разбере какво ще обичате. Нищо, че вие сте гости (без резервация) и от вас заведението ще изкара трицифрена сума пари (и първата не е единица), които иначе (понеже мината 21:30 ч.) ще види през крив макарон.
Първо действие. Донасят ви менюта, но не и винената листа. Налага се да я поискате изрично. Явно компания от 6 души не им се вижда достатъчно платежоспособна, за да си поръча вино. Листата се оказва хем постна, хем спорна: няколко вида испански вина (които се продават във всеки супермаркет на половин цена – иначе не лоши, търсете Sangre de toro) и почти дотам; френските вина са цифром и словом три – едно бяло, едно розе, едно червено; италианските са малко повече, но всички от Тоскана (сякаш останалите области на юг са се отделили в друга държава?); българските вина пък са подбрани странно (има бяло на “Мидалидаре”, но няма нито тяхно розе, нито червено… а Carpe Diem си заслужава отвсякъде, дори повече от бялото им). Пропускам боклуците от Южна Африка, Чили и Калифорния.
Антракт. След като сте си поръчали (и сте запитали изрично сервитьорката, която не си записва нищо, дали наистина ще запомни всичко), две от поръчките не пристигат. Вместо извинения чувате “това не сте ми го казали“… шок и ужас.
Второ действие. Разглеждате менюто, което съдържа само десетина основни ястия на кръст. Преминавате през бисери от рода на “хрупкави филенца с…”, които ви оставят да гадаете от какво точно са филенцата (а може би е по-добре да не знаете?). Накрая решавате да си поръчате пъстърва. След 10 минути ви съобщават, че пъстървата е отплувала – пардон, свършила (разбирам да свърши филето от риба меч – за което в този ресторант изобщо не са чували – но пъстървата… в края на краищата, има денонощно “Фантастико” наблизо…). Решавате да смените със сьомга. След още 10 минути се оказва, че и сьомгата е свършила. Когато вече се чудите дали да не викнете нещо от KFC, милостиво ви казват, че има все пак останали две парчета сьомга (при три поръчани порции – как така се намериха, може би някой друг ги върна?).
Bis: и тук не спестяват проклятието на българските ресторанти, наречено “хляб ще желаете ли“? Е, ако не друго, в София има по едно нормално място, където прясто изпеченият хляб с няколко антрета идва щом седнеш на масата… но за l’Etranger ще ви говоря друг път – а дотогава смело отказвайте покани, които водят към “Бодега”. Там просто не става. Камо ли пък за такива пари.