“Топлинни изненади и други малки удоволствия на нощта”, беше нарекъл Моржът една от главите на “Летящия цирк на физиката”. Топлинните изненади иди-дойди, но малките удоволствия на нощта определено си заслужават, когато включват Константин Величков и неговия превод на Данте.
Песен трета започва със знаменития надпис на портите адови, където трикратното повторение е силен художествен инструмент:
Per me si va ne la città dolente,
per me si va ne l’etterno dolore,
per me si va tra la perduta gente.
Стилът на Данте обаче е особен – строфите са групирани по три, като всяка следваща повтаря рима от средата на предишната и въвежда нова: А-Б-А Б-В-Б и т.н. Авторът продължава:
Giustizia mosse il mio alto fattore;
fecemi la divina podestate,
la somma sapienza e ‘l primo amore.
Учудващо, К. Величков е избрал свободен превод и е избягал от репетативната форма на първия тристих – нещо, за което лично той се извинява в бележка под черта.
Видял това обаче, мигар може един преводач да устои на изкушението да върне на текста оригиналната му ритмика? При това, не е трудно да запазим римите на оригинала. На български ще ни бъде по-лесно, ако за италианското “per me” използваме “отвъд” вместо “през”, защото последото изисква и възвратна форма, а сричките са ни кът. В третия стих бихме могли да запазим думата “грях” или нейно пряко производно, но двете едносрични “смут” и “сган” започват с една и съща буква, имат един и същи ритъм и така сгъстяват краските по-ефектно.
Ето какво получаваме, слагайки оригиналният и измененият текст един до друг (промените са дадени с наклонен шрифт):
| През мен в града печални се отива де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети бог праведни лиши ме от зари. |
Отвъд мен град печални се открива, Отвъд мен дажe мъката скърби, Отвъд мен – смут и сган тъй нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети бог праведни лиши ме от зари. |
Мисля, че К. Величков не би се разсърдил 🙂
И понеже физиката и адът някакси естествено се съчетаха тук, как да пропусна култовия изпитен въпрос към студенти по физика: “Обосновете дали адът е езкотермичен или ендотермичен”. Отговора ще си го намерите в “Гугъл” 🙂