Ръждивите вериги – затворническа участ –
слънцето с един замах разби.
Пътеките пребродени откриват хоризонти
и всеки нов е рицарски турнир.
Мелодии от гайдаря в пурпурни одежди
подема приглушеният хорал –
приспивни песни три на древните езици
в покоите на Аления крал.
Пазителят на ключа от градските врати
в окови сложи нашите мечти.
Стоя отвън край таз отшелническа порта,
залостена със купища лъжи.
Черната кралица пее траурния марш,
на счупени камбани звън и жал
Огнената вещица обратно призовава
в покоите на Аления крал.
Дръвче вечнозелено посажда градинарят,
ала цветята смачква при това.
А аз преследвах тайните на десетте сияния –
и жилото да вкуся, и меда.
Жонгльорът в миг застива с вдигната ръка,
оркестърът приготвя се за бал;
бавно се завърта мелничният камък
в покоите на Аления крал.
Вдовишки плач оглася утрините сиви
и смесва се с шеги на мъдреци.
Постигнах тайни вестници на слава и падение,
“против” и “за” на всички клевети.
Шутът в жълт костюм не свири, ала само
подръпва леко струните с печал;
усмихва се и гледа как куклите танцуват
в покоите на Аления крал.
3 Responses to Покоите на Аления крал (Кинг Кримсън)