Среща ме за кой ли път черен кръстопът:
зад гърба ми – тъмница, напред – свободата.
Край мен гласове роптаят дни, часове
че диря спасение за тях непознато.
Боже, смелост ми дай да успея докрай
таз мъка да нося – че как волите траят?
И щом покоси ме присъда – спаси ме,
А тях, Отче, прости им – що вършат, не знаят.
Ту техният гняв, ту техният смях
заличават следите ми досущ като блато.
Но знам как да ида дето друг не достига,
че аз диря царство за тях непознато.