След като разгледахме катедралния храм на Ечмиадзин отвън, идва ред да надникнем и вътре, в един от най-старите и със сигурност най-тачения храм на Арменската апостолическа църква.
Заради древния начин на строителство (чиито корени са още в 3-4 в.), арменските църкви получават твърде малко светлина – и катедралата на Ечмиадзин не е изключение. Положителното на сумрачния интериор е, че помага за запазването на фреските и иконите.
Отвътре базиликата представлява голяма зала с четири внушителни носещи колони, върху които е стъпил куполът. Колоните са превърнати в иконостаси и визуално изпъкват, като по този начин разделят пространството на по-малки сегменти. Куполът и пандантифите му се радват на пищна украса от геометрични елементи; фенерът на купола е сред малкото източници на светлина.
В арменските църкви обичайно абсидата на храма е отворена и олтарът е поставен пред нея. Така е направено и в Ечмиадзин. Издигнат е на подиум, който е украсен в фрески.
С годините храмът е бил разширяван е преустройван, но вътре в него може да се види дървен балдахин и модел на оригиналната църква от най-ранните години на християнството. До него се намира и чудесният резбован трон на католикоса (главата на арменската апостолическа църква).
Едно от най-вълнуващите места в храма е неговата сакристия. С годините тя се е превърнала в негова съкровищница, съхранявайки прекрасни образци църковна утвар, ръчно преписвани богослужебни книги, реликварии и икони. Измежду тях изпъква особено ярко Копието на съдбата – или поне един от главните претенденти за тази титла, редом с тези в двореца “Хофбург” във Виена и в “Свети Петър” в Рим; и доколкото за виенското копие знаем, че поне по-голямата част от него е от времето на Карл Велики, то за тукашното изследвания все още няма.