С 13 века история зад гърба си, Йереван има и много, и малко какво да покаже на гостите си. След края на Съветския Съюз държават трудно може да си позволи лукса на комунистическите години и това се вижда дори в центъра на града; от друга страна, така много кътчета на Йереван запазват лежерен декадентски fin-de-siecle вид, какъвто забързана Европа отдавна е забравила.
Ако сте само за ден-два в града, времето ви логично ще бъде отдадено на основните му забележителности – от фамозните танцуващи фонтани през грандиозната Каскада до старинните църкви. Сетне идва моментът, който разделя туриста от пътешественика – първият заминава на лов за нови атракции, а вторият остава, за да се потопи в атмосферата на града.
За търсещия гост, Йереван е пълен с малки изненади. Той хем има централна част, хем – заради особената топография – няма толкова ясно обособен център. В средата му има няколго градини, но всички те са далеч от най-добрите си времена – в които системите за изкуствено напояване са работели, а в детските кътчета е било пълно с деца.
Не на последно място, за разлика от типичния градски “център”, в Йереван не се боят от високото строителство – затова в сърцето на града има десетки сгради на по 20 и повече етажа, които – кой-знае как – съседстват с тесни улички в твърде скромната пешеходна зона; макар помпозният им неокласически вид да дразни окото, със сигурност е за предпочитане пред правоъгълните бетонни соц-недоразумения, с които сме свикнали. Централният площад е, уви, едно голямо кръгово движение, но край него има симпатични извити фасади, облицовани с традиционния червеникав туф.
В близост до него, впрочем, лесно ще намерите още запазени кьошета, изумителен за соц-архитектурата фонтан със знаците на зодиака, зеления часовник на един от двата конячени завода (местна гордост!) и прочие радващи окото детайли; а където хората са отстъпили от някогашната си среда, с удоволствие ги заместват гълъбите, патиците, котаците и кой ли още не.
