Всеки град си има едни жители – тези, които срещаме, оглеждаме и понякога заговаряме всеки ден; има си и други обитатели (които всъщност са си и те жители) – и които също толкова често виждаме, но доста по-рядко забелязваме. В Дубровник обаче нещата са по-иначе.
На брега на морето няма нищо по-обичайно от чайките и гларусите. В Дубровник също; често ще видите умните птици да съпровождат рибарски лодки или да се разхождат край многобройните туристи. Интересът клати феса – в случая, провокира поведенчески изменения.
По-необичайната категория пернати из Дубровник са гълъбите и гугутките – не толкова като вид, а като количество. Всъщност, те не просто са конкуренция на морските птици, а отдавна са им иззели повечето територия. Най-много се събират на градския площад, където по пладне можете да наблюдавате чудно зрелище: точно в 12 часа започват да бият камбаните на близката църква и едновременно с това стотици гълъби се вдигат от земята като огромна летяща пелерина, разпръскваща се постепенно из околните сгради.
Най-сериозните местни обитатели обаче са четириноги. Спрямо другите европейски градове, концентрацията на котаци в Дубровник може да се мери само с Малта. Някои са повече или по-малко домашни, превързани към дворчетата на определени къщи; други са волни ездачи, прехранващи се покрай множеството заведения и на пристанището. Сред хилядите туристи те запазват невъзмутима дистанция от хората – колкото да ги държи далеч от голечия шум, но не твърде далече, за да останат гладни или ненагалени.
